Град Горна Оряховица се намира в Централна Северна България и е разположен в северното подножие на Арбанашкото бърдо, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Намира се на 7 км североизточно от Велико Търново, на 3 км северозападно от Лясковец,и на 247 км североизточно от София.

Забележителности в града са Градският исторически музей, къщата на Сидер войвода, Взаимното училище, църквата "Свети Георги", паметникът на Георги Измирлиев в центъра на града, паметниците на Васил Левски, Христо Ботеви Сидер войвода, неолитното селище край гимназията. На 4 км северозападно от града се намират останките от средновековния Раховец. В радиус на 1 км се намират местността Бахадър с късносевдновековния некропол, чешмата "Св. Петка" и едноименната местност, в която се е намирало късносредновековното селище Темниград, Овчарската чешма. Непосредствено южно от Раховец се намират
останките от тракийската крепостна хълма Камъка. В околностите на града се намират още селото музей Арбанаси, Преображенския манастир, манастирите "Св. Троица", Килифаревският и Петропавловският и др.

Сведения за града има още от петото хилядолетие преди Христа и се свързват с останките в местността Блатото. Между 1187 и 1190 година били изградени няколко стражеви крепости, между коитоо и Раховец. Името й идва от персийското "рах" - път, друм. Оттам произлязло с течение на времето и днешното име на града. По време на османското нашествие крепостта била превзета от турците. Раховец просъществувал до 1444г., когато бил разрушен от Владислав III Варненчик. През Въздраждането процъфтяват занаятите, а търговията е една от най-активните в Северна България. През 1870 година Горна Оряховица е призната за град. На 28 май 1876 в града са обесени Иван Семерджиев, Бачо Киро и др. Горна Оряховица е освободена от руските войски на 26 юни 1877 година. След Освобождението градът се развива като голям транспортен център, какъвто е и понастоящем.