Град Елена е разположен в Еленската котловина, в северните подстъпи на Елено-Твърдишкия Балкан (Централна Стара планина).В близост е до язовира "Йовковци". Отстои на 280 км североизточно от София, на 40 км, на 36 км и на 333 км югоизточно от Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, на 18 км южно от Златарица и на 79 км северозападно от Сливен.

В града са запазени около 130 сгради с възрожденски вид, от които са по-известни Даскалоливницата от 1843 година, в която се помещава "Музей на града Елена". Други забележителности в града са музеят на Възраждането и националноосвободителните борби; Часовниковата кула, построена през 1812 година; музеят "Иларион Макариополски" в родната му къща; Попниколовата къща от 1830 година; петте Разсуканови къщи от края на 18 и началото на 19 век; църквата "Свети Никола" от 1804 година; църквата "Успение Богородично" от 1837 година. В родната къща на писателя Петко Ю. Тодоров е Художествената галерия.

Районът на днешния град е бил обитаван още през неолита. За пръв път се споменава за изоставено село Мездра Истромена (Стръмена) и Илияна (Еляна) в документ от 1430 година. Известно е било с името Геленджик. Елена достига разцвета си през 18 и 19 век, като занаятчийски, търговски, възрожденски и революционен център. През 1860 година е обявен за град. По времето на Освободителната руско-турска война градът и околностите са арена на ожесточени сражения. Елена е опожарена, но не изцяло. Родно място е на съзаклятника Хаджи Й. Брадата, на Стоян Михалевски, на Петко Ю. Тодоров и др.