Павликени се намира в централната част на Дунавската равнина, на около 4 км северно от река Росица. Разположен е на 230 км североизточно от София, на 43 км северозападно от Велико Търново, на 22 км югоизточно от Левски, на 40 км североизточно от Севлиево и на около 50 км югозападно от Бяла.

Забележителности в града са Художествената галерия, Зоологическата градина и паметникът на загиналите във войните. В околностите на Павликени, северозападно от града е открит керамичен център от 2-3 век с голям брой грънчарски работилници и пещи за производство на художествена, битова и строителна керамика. През 1989 година е открита пещерата Троана, от която са картирани 1500 метра. На 16-17 км югозападно от Павликени, край село Емен са Еменският каньон и водопадът Момин скок, обявени за природни забележителности. В района е и Мусенският карстов извор, който е един от най-големите в тази част на страната.

Селището е създадено от преселници павликяни, дошли през средните векове от Южна България. А сегашният град възниква на основата на бившето село Павликян през 1943 година. Павликяните били привърженици на религиозната ерес, възникнала през 7 век в Западна Армения. По време на Освобождението е малко село. След построяването на жп линията София-Варна (1899), се развива като занаятчийско и търговско селище. През 1943 година е обявено за град. Част от населението на града изповядва католическата религия.