Никопол е разположен амфитеатрално по склоновете на няколко хълма, на високия десен бряг на река Дунав, на 3 км източно от устието на река Осъм. Намира се на 229 км североизточно от столицата, на 95 км източно от Оряхово, на 55 км североизточно от Плевен, на 51 км северозападно от Свищов, на 25 км североизточно от Гулянци и на 6 км източно от жп гарата Черковица.

В града се намира чешмата на Елиа (Сютлийка), израдена през 2 век от обикновения римлянин Фронтона в памет на починалата му жена Елиа, който излял мъката си в рими върху камъка. Има останки от Шимановата крепост, защитавана от последния български цар Иван Шишман преди турското нашествие. Други забележителности в града са старата църква "Св.св. Петър и Павел", от 13 век; къщата, в която се е укривал Васил Левски; къщата на Цвятко Смолянов, в която е надгробният надпис на автора на "Абагар" - католическият епископ Филип Станиславович; паметникът на руските войни; няколкото възрожденски къщи в града. На половин километър източно от града се намират останките от стар скален манастир.

Никопол е наследник на античните селища Секуристка и Никополис. Никопол бил последната твърдина на Търновското царство, отбранявана от Иван Шишман, където е и загинал в битка с турските нашественици. През 18 век Никопол е най-големият град и крепост на Долен Дунав. През 1860 година Никопол е бил станция на австрийските кораби. След Освобождението, благодарение на природните си и исторически дадености градът се превръща в обект на туризма. В  момента е най-малкият град по Дунава, в територията на България.