Белоградчик е разположен между двата планински масива Венеца и Ведерник (малки дялове от Западна стара планина), сред причудливите форми на Белоградчишките скали. Намира се на 182 км северозападно от София, на 68 км северозападно от Монтана и на 52 км югозападно от Видин.

Забележителности в града са Градският исторически музей, който е разположен във възрожденската къща на фамилията Панови (1810), самата тя архитектурен паметник; Астрономическата обсерватория, която притежава един от най-могъщите телескопи в България; църквата "Свети Георги Победоносец" от 1868 година. В околностите на града се намират Белоградчишките скали, които са едно от природните чудеса на страната ни. Белоградчишката крепост е включена в недостъпните скали в общата крепостна система. Близо до село Рабиша се намира пещерата Магурата, дълга 2500 метра.

Селището е възникнало още през 1 век, когато римляните са издигнали крепост сред скалите. След това крепостта и селището са били разрушавани и наново изграждани от византийци, българи, турци. За пръв път
българското селище се споменава в турски регистър от 1454 г. В годините на османското владичество Белоградчик е малък земеделско-занаятчийски град. След Освобождението (1878г.) градчето се превръща
 основно в туристически обект.