Берковица се намира в Северозападна България. Разположен е в планински район, в подножието на северозападните дялове на Стара планина, близо до границата със Сърбия. Отстои на 89 км северно от София, на 24 км южно от Монтана, на 53 км западно от Враца и на 25 км северно от Петроханския проход.

В Берковица се намира къщата-музей "Иван Вазов", в която е живял поетът от 1879 до 1880 година. В близост до къщаа е уредена постоянна етнографска изложба. Други забележителности в града са Часовниковата кула, градската художествена галерия; Кръстевата къща, във възрожденски стил; църквата "Света Богородиця" от 1843 година; църквата "Свети Никола" от 1892 година. В околностите на Берковица се намират местността Ашиклар, курортът Вършец и клисурдският манастир от 1240 година.

Градът Берковица е старо целище, което се потвърждава от останките на крепост и църква от 4 век върху хълма Калето. За пръв път се споменава писмено в документ от 1491 година. През турското владичество се развива като занаятчийско средище - главно дървообработване и грънчарство. Берковчани много пъти са се надигали срещу османлиите. Участвали са във въстанието на Константин и Фружин - 1403 година, в Чипровското въстание - 1688 година, във въстанието, предвождано от Манчо Пунин през 1836 година и 1837 година. След Освобождението през 1878 година градът запада.