Асеновград е разположен в Централна Южна България, в западната част на Горнотракийската низина, непосредствено в северното подножие на Западните Родопи, при излаза за Чепеларската река от планината в низината. Намира се на 169 км югоизточно от София, на 19 км югоизточно от Пловдив и на 81 км северозападно от Кърджали. В града се забелязва явлението вечерник - лек вятър, който се появява надвечер и спира сутринта. Дължи се на различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности.

В центъра на града е разположен Градският исторически музей. На 30 километра от града се намира скалният феномен Беланташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Усойката (в землището на село Добростан) и местността Лале баир в землището на града. Лале баир се намира югоизточно от града и е едно от малкото места, където се среща балканският ендемит — родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г. Бачковският манастир "Св. Успение Богородично", манастирът "Св. Кирик и Юлита", Араповският мнастир "Св. Неделя" също са забележителни културни паметници. Забележителности са и Палеонтоложкият музей, музеят на лозарството и винарството, църквата "Свети Йоан Предтеча", църквата "Свети Георги (Амбелински)", църквата "Светяа Богородица - Благовещение" от 1836 година и много други.

На територията на сегашния град е съществувало антично, а по-късно и средновековно селище. В околностите му са разкрити 100 тракийски могили с много находки. За първи път се споменава под името Станимахос (от гр. - теснобран, укрепен пункт на тясно място) в устава на Бачковския манастир от 1803. През 1230 година Иван Асен II  доизгражда  и укрепва силната крепост Петрич, увеквеавайки това с надпис, издълбан над входа й. По-късно тя е наречена Асенова крепост. През 1934 година и Градът е преименуван от Станимака в Асеновград. Три пъри в бил ограбван и опожараван от кърджлиите. След Освобождението е малък земеделски град и остава в пределите на Източна Румелия до 1855 година.