Калофер е разположен в Централна Южна България, по двата бряга на река Тунджа, в малка котловина, в източното подножие на рида Стражата. Стражата е естествена връзка между Стара планина и Средна гора. Градът се намира на 17 км източно от Карлово, на 158 км източно от София, на 38 км западно от Казанлък и на 75 км северно от Пловдив. Точно над Калофер се издига най-високият връх в Стара планина - връх Ботев, на 2376 метра надморска височина.

Къщата-музей "христо Ботев" е една от най-посещаваните забележителности в града. Изгоряла при разгрома над града, през 1942 година е възстановена. Също в центъра се намира и даскал Ботьовото училище, а на долния му етаж е изградена художествена галерия с творби, посветени на Калофер и Христо Ботев. В дворо на старата църква "Света Богородица" е била скромната килия дала подслон на даскал Ботьо . Други забележителности са Девическият манастир от 1738 година, църквата "Свети Атанас", розоварната, паркът "Ботева поляна" и др.

Историята на Калофер започва от Средновековието. Някога на това място е имало град с име "Звъниград", от който не е останала и следа. На това място е имало гъсти и непроходни гори, и така 40 юнаци, начело
с Калифер войвода бродили из района, всявайки ужас сред османците. Султанът разрешил на войводата да се засели с момчетата в гората и така възникнал града Калофер. Изторията на града е пълна с имена, прочути харамии, хайдути и бунтовници, като се започне с Калифер войвода, дядо Млъчко, Чоно Чорбаджи, Добри бойвода, Гълъб войвода и се завърши с гениалния поет и революционер Христо Ботев. Градът има същата съдба кто Калофер и Сопот - през Освободителната война бил опожарен и плячкосан от башибозука.