Намира се на 85 км от София в близост до границата с Република Македония. Градът е административен център на община Кюстендил.

Като един от стоте национални туристически обекта, той се отличава със своята Художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора", Къща музей "Димитър Пешев", Асклепион на Пауталия - величествена римска водолечебница и храм на бога на здравето Асклепий, построена 2 - 3 век, Кюстендилски минерални извори (Градската баня ), Църквата “Св. Георги”, Парк "Хисарлъка", Римска крепостна стена в парк "Хисарлъка", Православни храмове “Св. Богородица”  и “Св. Димитър”, "Св. Мина", Пирговата кула, Лекарската къща, Къщата на Прокопиев, Старото училище, Къща-музей „Димитър Пешев", Къща-музей "Ильо войвода", Къща-музей "Емфиеджиева"(постоянна експозиция "Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век), Джамия "Ахмед бей", Средновековна църква "Св. Георги". Градът е богат на много паметници посветени на руските войници загинали в борбата за освобождение на града, на Ильо Войвода и П. К. Яворов.

Кюстендил е един от най-древните български градове. През V - ІV век пр. н.е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище. През І в. римляните превръщат града във важна крепост, търговска артерия и известен балнеологичен курорт, който наричали Пауталия. В грамота на византийския император Василий II от 1019 г. градът се споменава под името Велбъжд. По-късно е преименуван на Кюстендил на името на феодалният владетел Константин Драгаш.