Добрич е разположен на двата бряга на малката Добричка река - на 50 км северно от Варна, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км северозападно от Балчик.
Забележителности в Добрич са Исторически музей “Йордан Йовков”. Музей “Етнографска къща” се помещава в една от най-интересните възрожденски къщи и дава богата представа за бита, традициите, обичаите, занаятите и културата на отделните български етнографски групи. Етнографски комплекс “Старият Добрич”, Археологически музей, Къща музей “Адриана Будевска”, Художествената галерия “България”, Мемориален комплекс музей “Военно гробище”, Историческата църква “Св. Георги” и Големият паметник на хан Аспарух.

Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство. През 16 век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик, чието име градът носи до 1882 г. Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища. През 17 - 19 век. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. До началото на 19 век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни.