Град Бяла е разположен в Централна Северна България и е разположен край река Янтра, в централната част на Дунавската равнина. Отстои на 294 км североизточно от София, на 52 км югозападно от Русе, на 54
км северно от Велико Търново, на 45 км югоизточно от Свищов, на 93 км източно от Плевен и на 50 км северозападно от Попово.

Военно-историческият музей "Освободителна война" се помещава в стара къща, в която е било Главното командване на руската армия. Наоколо е оформен красив парк с изложени оръжия и част от понтонния мост, по който руските войни преминали Дунав край Свищов на 27 юни 1877 година. Тук се намира и гробът на баронеса Юлия Вревская. Беленският мост, издигнат над река Янтра, е забележителен паметник на българската архитектура. Построен и проектиран е от Колю Фичето през 1865-1867 година, по нареждане на Мидхат паша. Дълъг е 276 метра и е широк 9 метра. Близо до моста, на десния бряг на реката, е белият паметник на тримата революционери, удавили се при опит да я преплуват на 25 май 1876 година. Други забележителности са Часовниковата кула, построена през 1872 година, къщата музей "Александър II", паметниците на руските офицери на Юлия Вревская.

Името на града идва от прекрасните бели варовикови скали около града. Селището е възникнало през 1596 година, а за първи път се споменава през 1618 година. През 1831-1837 година Бяла е пострадала от чумна епидемия. През 1845 година тук е учителствал П.Р.Славейков. СЛед разгрома на Априлското въстание в Бяла, при опит да избягат от турската потеря в река Янтра се удавят Панайот Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов. След Освобождението Бяла наброявала към 4000 жители. През 1891 година е обявена за град.